С началото на COP29: Колко трябва да инвестира светът, за да достигне нетна нула?

В поразителна преоценка на глобалните климатични цели Goldman Sachs Research прогнозира, че светът трябва да инвестира повече от 75 трилиона долара, за да постигне нетни нулеви въглеродни емисии до 2070 г. Тази актуализирана прогноза, подробно описана в техния доклад „Карбономика: Сценариите за нетни нулеви въглеродни емисии — проверка на реалността“, представлява значително увеличение спрямо предишната им прогноза от 62 трилиона долара.

Променлив график и нарастващи нужди от инвестиции

Ревизираната перспектива на инвестиционния банков гигант признава, че докато целта от 1.5 градуса по Целзий, определена в Парижкото споразумение, изглежда все по-непостижима, пътят за ограничаване на затоплянето до 2 градуса остава възможен. Според Майкъл Вигна, ръководител на отдела за изследване на природните ресурси в Goldman Sachs Research, тези инвестиции ще „имат потенциал не само да трансформират глобалната енергийна екосистема, но и икономиката и стандарта на живот на обществото“.

Масивното изискване за инвестиции, средно „1.5 до 2 трилиона долара разходи за инфраструктура годишно до 2070 г.“, обхваща няколко критични сектора. Планът предвижда 7 трилиона долара да бъдат насочени към енергийни мрежи, докато системите за съхранение на енергия ще изискват инвестиции от 5.1 трилиона долара. Преходът към електрически превозни средства ще изисква 3.7 трилиона долара за развитие на инфраструктурата. Индустриалната декарбонизация представлява една от най-големите инвестиционни нужди с 9.3 трилиона долара, докато съоръженията за зелен водород ще изискват 1.3 трилиона долара за създаване на необходимия производствен капацитет.

Възприемане на технологии

Последните години показват различно ниво на напредък в различните зелени технологии. Възприемането на електрически превозни средства надхвърли очакванията, особено в Китай, докато разгръщането на слънчевата енергия се ускори над първоначалните прогнози. Ядрената енергия също набра скорост, като Goldman Sachs Research сега прогнозира „удвояване на глобалния инсталиран ядрен капацитет до 2050 г. от 2020 г.“. Въпреки това, технологиите за чист водород и улавяне на въглероден диоксид са навлезли по-бавно от очакваното.

Предизвикателството за производство на електроенергия

Пътят към декарбонизация в голяма степен разчита на трансформиране на производството на енергия. Както отбелязва Вигна,

Производството на електроенергия е най-важният компонент за всеки сценарий с нулево нетно потребление“.

Изследването предвижда трикратно увеличение на производството на електроенергия от нивата от 2023 г., за да се постигне глобална „нетна нула“ до 2070 г. Тази трансформация ще изисква приблизително 30 трилиона долара инвестиции във възобновяема енергия, като 11.1 трилиона долара са разпределени за слънчеви фотоволтаици и 9.5 трилиона долара за развитие на вятърна енергия на сушата. Офшорните вятърни инсталации ще се нуждаят от инвестиции от 6.6 трилиона долара, докато разширяването на ядрената енергия ще изисква 4 трилиона долара, за да отговори на прогнозираните нужди от капацитет.

Индустриална декарбонизация: Скритото предизвикателство

Докато възобновяемата енергия и електрификацията на транспорта често доминират в дискусиите за климата, промишлените емисии представляват уникални предизвикателства. Докладът подчертава производството на стомана и производството на цимент като особено сложни случаи. За цимента технологиите за улавяне на въглерод могат да предложат най-обещаващото решение, като се има предвид, че производственият процес по своята същност отделя въглероден диоксид.

Многоизмерен подход

Goldman Sachs Research подчертава, че успехът ще изисква преминаване отвъд еднотехнологично решение. Както обяснява Вигна

Нашият път, съответстващ на нетната нула до 2070 г., изисква еволюция на процеса на декарбонизация от едноизмерна (възобновяема енергия) към многоизмерна екосистема.“

Тази екосистема ще разчита на четири ключови технологии. Първо, възобновяемата енергия ще продължи да служи като основа за производство на чиста енергия. Второ, чистият водород ще играе решаваща роля в трудни за декарбонизиране сектори. Трето, съхранението на енергия от батерии ще позволи интегрирането на периодични възобновяеми източници. И накрая, технологията за улавяне на въглерод ще се справи с емисиите от промишлени процеси, където алтернативите са ограничени.

Докладът също така признава някои прагматични реалности относно изкопаемите горива, като отбелязва, че „вероятно ще са необходими нови разработки на нефт и газ на зелено след 2040 г.“, като природният газ ще запази ролята си на преходно гориво до 2050 г.

Този изчерпателен анализ подчертава огромния мащаб на инвестициите, необходими за справяне с изменението на климата, като същевременно подчертава както постигнатия напредък, така и значителните предизвикателства, които предстоят в глобалния преход към нулеви нетни емисии.

Пътят към COP29

Докато световните лидери се подготвят да пристигнат в Азербайджан, за да започнат COP29 на 11 ноември, инвестиционната пътна карта на Goldman Sachs Research за 74 трилиона долара предоставя решаващ контекст за преговорите за климата. Идентифицирането на специфични инвестиционни изисквания в доклада – от 7 трилиона долара за енергийни мрежи до 9.3 трилиона долара за индустриална декарбонизация – предлага конкретни финансови показатели за политически дискусии. Тъй като се предвижда природният газ да остане преходно гориво до 2050 г. и необходимите нови петролни разработки след 2040 г., анализът предполага , че делегатите на COP29 трябва да балансират дългосрочните цели за декарбонизация с непосредствените опасения за енергийната сигурност. Както подчертава Вигна, успехът изисква еволюция от „едноизмерни“ решения към „многоизмерна екосистема“ – рамка, която може директно да информира техническите и финансови обсъждания в Азербайджан.