Мещра и съхраняването на старите строителни технологии

Прехласваме се пред всичко, което някой представи за иновация, и с лекота загърбваме старите технологии. И те потъват нейде под пластовете на времето и никой повече може да не ги изрови, ако не останат живи носители на тези знания и умения. В България имаме 15 архитектурни резервата.

В някои села също се срещат ценни възрожденски къщи, които се рушат заради обезлюдяването и неумението на притежателите им да ги поддържат. Но вече има една организация, която предприема активности за съхраняване на нематериалното културно наследство. Коя е тя?

Мисия

Сдружение „Мещра – Традиционни знания и занаяти“ е организация на професионалисти, ангажирани с всичко това като лична мисия, за която работят предимно с доброволен труд. Целта им е документиране, опазване и споделяне на знания, които са на изчезване. „Видяхме, че има нужда от такива инициативи и се запалихме. Сега с малки стъпки вървим към по-голямата промяна. Трябва да съхраним старите строителни технологии, защото те са част от нашето културно наследство и са свързани с идентичността на нашия народ“, казва арх. Ирина Аргирова, председател на сдружението. Как започва всичко това?

Искрата

Идеята за тази инициатива се ражда през 2015 г. от група архитекти с афинитет към опазване на културното наследство. Те са поканени в архитектурния резерват на с. Долен в Западните Родопи за участие в първия музикален фестивал, превърнал се вече в традиция. От тях се очаква пред гостите на събитието по подходящ начин да популяризират архитектурните забележителности на това място. Попадайки там, местните хора им разказват за стария език на майсторите строители, наречен мещренски. Научават, че „мещра“ означава майстор. Там срещат майстори, носители на отмиращи традиции – Мутьо (Мустафа Къров) например е специалист в реденето на тикли, покривните каменни плочи. Тогава се ражда вдъхновението да направят връзка между младите архитекти, инженери, реставратори  и тези майстори, които са на изчезване. Искрата е запалена и това поставя основите на сдружението. Как се разгаря огънят?

Срещи

В с. Долен съвместно с УАСГ са направили вече няколко работилници с майстори. Водили са летни студентски практики, правили са проучвания на архивите и на състоянието на къщите в резервата. Дърворезбарят Веселин Митев им показва своите умения. Реденето на калдъръм също е било във фокуса на една от работилниците.

С подкрепата на Национален фонд „Култура“ осъществяват проекта „Добър ден, Майсторе. Как я построи?“. Странджанските къщи имат специфична дъсчена обшивка. В този формат своя опит споделя Йовно Йовов, владеещ майсторлъка да цепи дъски  за такава обшивка. Ако е добре направена, тя може да издържи над 100 години. Познаването на материала, сеченето на дървесината в определен период от годината, умението по правилен начин да цепиш дървото – всичко това е част от тайнството, благодарение на което без допълнителна обработка направеното се съхранява за дълго. Къде другаде стъпват представителите на „Мещра“?

Старопланинци

Едно от продължаващите обучения е в Стара планина. То се провежда съвместно с Регионалния етнографския музей на открито „Етър“ и с Камарата на архитектите. Образователната програма „В света на старопланинската архитектура“ съществува вече шест години. Всяко лято тя става повод за среща между архитекти, студенти, а вече и собственици на стари къщи. Майстор Стефан Парисов е трето поколение дърводелец, за когото дървените сглобки са строително изкуство. Майстор Павел Кунчев също умее да реди каменни плочи и да прави покриви по старопланинска технология. Друго позабравено умение е направата на сухата каменна зидария, редена без спойка – майстор Христо Тоцев гради здрави зидове. Дипломирал се е като специалист по културно наследство. Основал е Асоциация за суха каменна зидария и е ходил дори в Англия да се усъвършенства. Сега е търсен от хора, които притежават традиционни къщи. Готов е да предава знания на всеки, който иска да усвои този занаят. Защо всичко това е важно?

Незабрава

„Като архитекти и инженери ние сме се убедили колко е ценно в образованието да има и практическа част, за да може да се докоснем до материалите. Възрожденските къщи са от особена значимост за българската култура. Затова е нужно традиционните строителни похвати да се предават на следващите поколения, за да може тези къщи да се реставрират по правилния начин. Същевременно строителството с естествени материали може да се прилага и при нови сгради“, уверява арх. Аргирова. Строителните традиции не бива да си отидат с техните последни носители. Сдружението намира начини да организира усвояването на стари практики, но е добре това да става и в някои от университетите. В училищата, в които има строителни паралелки, би могло да има часове, в които да се усвояват и такива тънкости. В Брацигово е имало строително училище, което преди години е било закрито и сега се търси начин там да се провеждат работилници и практики. Стига да се намери финансиране,  всичко друго лесно ще бъде организирано.

Майстори са готови да предадат цялото си знание, за да остане. Ентусиастите от „Мещра“ са готови да поддържат този огън да не угасне. Готов ли е строителният бизнес да подкрепи тези усилия?

 

Каменните мостове

Над 100 са запазените исторически каменни мостове в Родопите. Най-популярен е Дяволският мост. Но „Мещра“ съвместно с Регионалния исторически музей в Кърджали и с Историческия музей в Ардино правят проучвания, за да покажат на широката публика и други такива съоръжения. Подготвя се специален сайт. На него ще бъде разказана историята на всеки от тези каменни мостове. Няколко от тях вече са заснети със съвременни методи и всеки ще може да си направи виртуална разходка. Всички те ще бъдат картографирани. Готви се фотографска изложба.

Текстът е част от бр. 106 на сп. "Икономика". Публикуването му в Economic.bg е по силата на търговско партньорство между двете медии.