Интервю | Необходимо е по-практически насочено образование
МОН ще се стреми да внедри повече иновации и дигитални решения, за да разтовари учителите от административната тежест
Проф. д-р Галин Цоков, министър на образованието и науката:
Проф. д-р Галин Цоков е министър на образованието и науката в кабинета „Денков“. Допреди встъпването в длъжност, проф. Цоков е преподавател в Педагогическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, като от 2011 г. е професор по управление на образованието. Магистър е по педагогика от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Директор е на Департамента за квалификация и професионално развитие на педагогическите специалисти на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” (от 2016 г.) и ръководител катедра „Педагогика и управление на образованието“ (2019 г.). Доктор по педагогика с дисертация на тема: „Децентрализация в структурите за управление на образованието на местно ниво – традиции и перспективи“ (1998 г.)
Автор е на над 110 научни публикации, издадени в България и чужбина.
- Проф. Цоков, кои са Вашите основни цели като просветен министър и към какъв модел на образование ще се стремите?
Основните ни цели са свързани с правителствената програма в частта за образование и наука, които са в два основни плана – близки цели, които са в рамките на седмици и месеци, и по-далечни, които ще започнат да се реализират в следващата година и половина.
Краткосрочните цели са свързани с отварянето на учебните програми – намаляване на фактологичната тежест и отпадане или преструктуриране на някои теми в учебниците, които по-скоро се асоциират с наизустяване. Важно е в учебните програми да се обръща внимание на формирането на отношение. В чуждоезиковото обучение, например, евентуално ще отпаднат допълнителни изисквания за минимален брой текущи оценки, които са между 5 и 6.
В следващите седмици очакваме експерти по отделните предмети да изкажат своето мнение за възможностите за допълнително облекчаване на вече отворените учебни програми, за да може след един месец, когато видим всички препоръки, постъпили по време на общественото обсъждане, да направим пълноценна редакция. Промените ще са свързани със сегашните учебници, така че да не се наложи излишно печатане.
По отношение на учебното съдържание, в дългосрочен план ще се стремим към нов начин на структуриране на учебните програми. Преди около месец излезе един много важен доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) по отношение на Стратегия за умения на България. В този анализ, на база на образователната ни система, експертите от ОИСР правят някои предложения за нейното усъвършенстване и трансформиране. Една от най-важните препоръки е различното структуриране на учебните програми – да станат по-рамкови, по-интегрални и компетентностно ориентирани, а не толкова насочени само към овладяване на знания.
Друга препоръка на ОИСР е да не се оценява толкова възпроизвеждането на знания, а по-скоро формираните умения и компетентности. Оценяването трябва да проследява прогреса във всеки един час и всеки учебен ден на ученика. В тази насока имаме много добро взаимодействие с депутатите от Комисията по образованието и науката, и затова в следващите месеци ще се стремим към промяна в Закона за предучилищното и училищното образование.
Що се отнася до модела на образование, например във Финландия там най-добрите ученици кандидатстват за учителски специалности. Ако това се случи в България в следващите 10 години, бихме стигнали едно много добро ниво на икономическо развитие.
- Разходите за образование, които са предвидени в Бюджет 2023, реално намаляват и падат до 4.1% от БВП от 4.5%, колкото бяха през 2022 г. Ще пестим ли от разходи за развитие и образование?
В абсолютна стойност разходите за образование се увеличават с над 700 млн. лв. Ако прибавим и средствата от европейските програми, сумата става около 1 млрд. лв. В относителен размер обаче средствата намаляват до 4.1% от БВП, а миналата година бяха 4.4%. Това беше много сериозна дискусия и при представянето на бюджета в Комисията по образованието и науката, като някои депутати заявиха, че това всъщност е отстъпление и неизпълнение на член от Закона за предучилищното и училищното образование, според който разходите за образование, като процент от БВП не трябва да намаляват през следващите години.
Важно е да се отбележи, че между двете четения, депутатите успяха да приемат три много важни инвестиционни програми за обазованието, които ще се реализират в периода 2024 – 2026 г. – 240 млн. лв. ще бъдат отделени за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища, 240 млн. лв. за строителство и ремонт на спортни съоръжения и салони към отделни училища, 100 млн. лв. за саниране и ремонт на студентски общежития. Тези средства ще започнат да се реализират през следващата година и бюджетът за образование в относителен план доста ще се увеличи, въпреки че той никога не стига.
- Вие направихте няколко изявления, че началната учителска заплата ще стане 1700 лв. Истината обаче е, че това ще е брутната заплата, а нетното възнаграждение е далеч под тази сума, след приспаднатите данъци и осигуровки. С колко процента реално ще се увеличат учителските заплати?
Повишението на заплатите е средно с 15%, а при такова увеличение минималната заплата на начинаещ учител ще е 1700 лв. Положително е, че това повишение ще се изплати със задна дата от януари 2023 г. и в този смисъл изчисленията са направени на база средната заплата към декември 2022 г. Заплатата никога не стига, но тенденцията на увеличение на учителските заплати продължава като политика, която е записана в програмата на сегашното правителство и се надявам, че тя ще се спазва и в Бюджет 2024 отново ще има повишение, с което средната учителска заплата да достигне 125% от средната работна заплата.
Ако това съотношение се поддържа, могат да бъдат постигнати две много добри неща. На първо място, педагозите да получават една добра заплата и второ – към учителската професия да се насочват повече млади хора. Очертава се тенденция, че през последните години се увеличават кандидат-студентите за педагогическите специалности, включително и в областта на природните науки, което не се е случвало назад във времето. Повишава се и средният успех на студентите, които са бъдещи учители. Това показва, че в системата влизат много по-мотивирани хора, именно те са предпоставка нашата образователна система да функционира по-добре.
- Директори обаче алармират, че скоро няма да има млади учители в системата на средното образование. Статистиките сочат, че едва 10% от новоназначените учители остават трайно в системата. Как смятате да задържите тези кадри в училищата?
Младите учители не са в училище само заради заплатата. В известна степен те са стресирани и смутени от всичко това, с което се срещат в самата образователна институция. Има два основни проблема – първият е, че студентите в педагогическите специалности имат много малко часове в университетите, които са с практическа насоченост – да влязат в класните стаи и да се сблъскат с проблемите в образователната организация. Включително това как се администрира и управлява самото училище.
Това е много слабо звено в подготовката на бъдещите учители, защото държавата отпуска много малко средства за подготовката им, а и на базата на ниските стандарти за обучение, университетите не могат да си позволят да плащат по-голям брой лекторски часове на базовите училища.
Сред основните ни задачи е и промяна на Наредбата за държавните изисквания за придобиване на професионална квалификация „учител“, за да се гарантира по-голяма практическа подготовка на бъдещите учители. Това може да се реши с национални програми, с директно финансиране на базовите училища, така че педагогическото обучение да стане модерно.
- Редица просветни министри в годините назад даваха заявки, че ще намалят административната тежест на учителите, а истината е, че тя се увеличава. Какво планирате в тази насока?
Това е един от основните проблеми и затова искаме да отворим подзаконовата нормативна база и да можем да преработим наредбите. Започнахме с оценяването, следват квалификацията и професионалното развитие на педагогическите специалисти, после и промените относно административната тежест на учителите. Разбира се, това ще бъде синхронизирано с евентуални промени в Закона за предучилищното и училищното образование.
Ще се стремим да търсим по-голяма възможност за педагогическа автономия на учителите. Това може да стане само когато променим учебните програми, начина на оценяване и дадем свобода на учителя – в зависимост от неговия стил на преподаване и работа с ученици – да може да изпълнява съвременната роля на педагога – да е ръководител, ментор лидер който показва пътя на учениците за тяхното личностно развитие. Въвеждат се и все повече нови системи – сега и електронната платформа „Дигитална раница“, която ще разтовари учителите още повече.
- Резултатите от Националното външно оценяване в 7. клас и от матурите в 12. клас са изключително притеснителни. Ако скоро не се предприемат мерки, на матурите в бъдеще България вероятно ще има слаб (2). Как ще измервате качеството на образованието занапред?
Започваме работа върху Наредбата за качеството на образованието, защото на практика тя не действа от близо шест години и всъщност ние нямаме нито определение, нито индикатори за това какво всъщност е качествено образование. Отговороът тук не е еднозначен, но мога да кажа, че нашите деца в никакъв случай не са глупави или пък не са такива, които не учат и нямат интерес.
Единият проблем е, може би, че ние не мерим достатъчно добре това, което те знаят и умеят. Младото поколение има различни интереси от нашите и това до голяма степен води до сериозни проблеми в образователните системи, не само в България. Един от начините да подобрим мотивацията на учениците е да направим образованието по-интересно и по-близко до тях, което ще стане само чрез преструктуриране на учебното съдържание, чрез по-смела дигитализация и игровизация.
Важно е в образованието да се използват технологиите, развитието на социалната и емоционалната интелигентност на децата и учениците. По този начин ученикът знае, че трябва да бъде съпричастен към другите – да е човек, който може да доброволчества, да подкрепя и да има гражданско съзнание за това какво иска и какво може да направи за себе си и общността, в която живее.
От една страна, резултатът 3.93 звучи стряскащо, макар че е съвсем малко по-нисък от миналогодишния, но от друга страна, трябва да дадем възможност на учениците да покажат това, което могат, като ги оценяваме по различен начин. Във формата на ДЗИ трябва да се променят самите тестови задачи, да станат по-практически ориентирани, по-близки и интересни до живота на младите хора.
- Каква стратегия ще приложи МОН по отношение на дуалното обучение?
Идеята ни е да го развиваме, всъщност преговорите за втората фаза на дуалното обучение с швейцарското правителство по проекта „Домино“, бяха спрени с месеци. Но с нашия екип успяхме да направим среща и да започнем разговори за това проектът да се структурира във възможно най-бързи темпове и от есента да започне да действа. Проведохме среща и със австрийския посланик – защото и Австрия в последните години много помага за развитието на дуалното обучение в България – като задълбочихме връзките. Това ще е един от приоритетите ни за развитие на професионалното образование.
Искам да подчертая, че в Стратегията за развитие висшето образование също е предвидено създаване на дуално обучение в университетите. В тази насока ще търсим възможност за колаборация с австрийски висши училища, защото те са много добри в тази сфера.
- По какъв начин в т.нар. постковид училище ще се развиват изкуственият интелект и социалното учене?
Ще модернизираме образователната инфраструктура с изграждането на STEM центрове и ще внедряваме иновациите. Освен това ще проведем и разговори с технологични фирми за създаването на рамка или правила за използване на изкуствен интелект от страна на учителите, което ще ги разтовари от административна тежест. Изкуственият интелект ще индивидуализира в голяма степен и обучението на учениците, защото ще има бърза обратна връзка, която да проследи прогреса му. Самата технологична революция тепърва предстои.
- Какви реформи предвиждате във висшето образование?
Реформите са свързани със Стратегията за висшето образование – по-голяма интеграция чрез споделени ресурси, което не означава автоматично сливане на университети, а всъщност създаване на съвместни програми между висшите училища. В последните години се създават много такива програми, при които два университета съвместно се акредитират и си споделят ресурси – например между УНСС и Тракийския университет по „Педагогика на обучението по икономика и информатика“, като икономическите дисциплини се водят от преподаватели в УНСС, а педагогическите – от тези в Тракийския. Една такава програма дава добавена стойност и на двата университета.
Втората насока на промяна е по-отчетливото профилиране на висшите училища. Очертаха се десет изследователски университета и ще се търси възможност за диференциране на професионални и образователни такива. Това няма да нарушава статута и автономията на отделните висши училища. Но засега на преден план във висшето образование е Законът за насърчаване на научните изледвания и иновациите, който трябва да бъде приет до края на годината заради Плана за възстановяване и устойчивост и през 2024 г. ще се тръгне към останалите промени.
- Ще има ли ръст на заплатите на университетските преподаватели и на студентските стипендии?
Да, студентските стипендии ще се повишат. В бюджета за 2023 година бяха гласувани допълнителни 6 милиона лева за това От тази и миналата година на два пъти се увеличиха стипендиите на докторантите. Има предвидени средства за повишение на заплатите на университетските преподаватели на минимална длъжност асистент, така че те да станат поне 1750 лв. във всяко висше училище. В зависимост от финансовото състояние на университетите, те могат да надграждат заплатите на следващите академични длъжности спрямо образователната степен.